Автор:
Силвия Петрова
Черно море - по-опасно от Ормузкия проток
събота 21 ноември 2026 14:00
събота, 21 ноември 2026, 14:00
СНИМКА: Ройтерс
Размер на шрифта
Докато светът следи кризата около Ормузкия проток, Черно море се превръща в най-смъртоносния търговски морски маршрут. По данни на компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация, към края на октомври са били атакувани над 570 плавателни съда, а най-малко 40 моряци са загинали. Само през миналия уикенд дронове поразиха три търговски кораба край румънския канал Сулина. На борда избухнаха пожари, а Румъния вдигна по тревога изтребители. Зад статистиката обаче стоят съдбите на обикновени моряци и рибари, които излизат в морето, без да знаят дали ще се върнат. За турските екипажи, които от десетилетия са основата на корабоплаването и риболова в региона, Черно море вече не е просто поминък, а зона на оцеляване.
На 5 юни дрон поразява турския риболовен кораб "Дуру 67" край Крим. След първият взрив екипажът излиза на палубата, а вторият причинява пожар и пробойна. На мостика моряците намират убит своя 45-годишен капитан Джунейт Варлък. Никой не поема отговорност за атаката. Оцелелите твърдят, че турската брегова охрана ги е информирала, че корабът е бил ударен по погрешка от украински дрон. 53-годишният Мехмет Йозлю е бил на борда:
„Нападнаха ни около седем сутринта. Лодката ни беше в движение, плавахме. Докато бяхме в морето, срещу нас беше извършена атака. Тогава бяхме ранени. Преди да разберем какво става, оказахме помощ на нашия приятел на лодката. Но го загубихме там. Самите ние също бяхме тежко ранени. При лечението далакът ми беше отстранен по хирургичен път. Претърпях операция на бъбрека. От червата ми бяха изрязани между 25 и 30 сантиметра. След това беше отстранена и част от черния ми дроб. Това е положението. Здравето ми е лошо, а случилото се ни засегна тежко и психически. Имам загуба на памет и проблеми със слуха.
Въпреки опасността хиляди хора не могат с лека ръка да се откажат от морето. Риболовът остава основният им поминък, макар че в мрежите вече попадат не само риби, а и останки от войната: дронове, бомби и гранати с невзривени заряди. Мустафа Йълмаз, рибар и кмет на квартал в Мерсин:
„Разбира се, че сме обезпокоени от атаките. Дори хора като нас, които се занимават с дребномащабен риболов тук. Когато излизаме за риба, навлизаме в тъмнината на нощта. Докато плаваме, се страхуваме, че може да се натъкнем на нещо. Естествено, че сме напрегнати.“
Рискът променя цялата икономика на корабоплаването. През септември лондонският Съвместен комитет по военните рискове разшири зоната с висок риск върху почти цялото Черно море. Според Lloyd’s List военните застраховки за корабите са достигнали 20 процента, повече от два пъти над ставките в Персийския залив. През октомври броят на корабите, влезли през Босфора в Черно море, е намалял с 41 процента спрямо година по-рано. Истинската цена обаче се плаща от екипажите. Сред ранените е 21-годишният студент по морски транспорт Енес Торун. Той е поразен от шрапнели, докато спи, само няколко часа след като корабът му отплава от руското пристанище Таман.
„Когато атакуват корабите, те умишлено се прицелват в моряците, вместо просто да повредят плавателния съд. Честно казано, след първата експлозия си помислих, че съм мъртъв. Още не можех да се съвзема от шока. След това започнах да викам и да блъскам по фалшборда. Непрекъснато повтарях: „Жив съм! Жив съм! Не съм умрял!“. Физическите травми могат да бъдат преодолени. Но психическата страна на преживяното донякъде ме съсипа. Още имам проблеми със съня, още от първата нощ. Тъй като нападението стана през нощта, докато спях, напоследък ми е много трудно да заспивам. Да бъдеш в Черно море в момента означава да приемеш, че може да загинеш. Компаниите се опитват да изпращат там капитани и офицери, като им предлагат високи заплати, но никой не иска да отиде.“
Международната федерация на транспортните работници и Международният форум за преговори обявиха северната част на Черно море и Азовско море за зони на военни действия. Моряците на корабите, обхванати от споразуменията, имат право да откажат да влязат там. Предвидени са и допълнително заплащане, двойни обезщетения при смърт или инвалидност и връщане у дома за сметка на работодателя.
Турските морски работници протестираха с посланията: „Животът на моряка не е евтин“ и „Не искаме да умираме, докато работим“.
„Напрежението и войните в региона пряко застрашават живота на морските работници. Ако погледнем корабите, поразени през последната година и половина, можем да кажем, че честотата на атаките се увеличи след срещата на НАТО, проведена в Турция през юли. Украйна вече започна да атакува всеки кораб, който работи за Русия. Русия, от своя страна, започна да атакува всеки кораб, който работи за Украйна."- казва Ахмет Баран Джан, говорител на Платформата на морските работници.
Турция е най-тежко засегнатата невоюваща морска сила в Черно море. Външният министър Хакан Фидан призова за прекратяване на ударите по търговски кораби, а Анкара изпрати на Москва и Киев проект за споразумение за безопасно корабоплаване. Югоизточната ни съседка обаче е в сложно положение. Конвенцията от Монтрьо ѝ позволи да затвори проливите за военни кораби, но същевременно гарантира свободно преминаване на търговските съдове, включително на руския „сенчест флот“. Според турски експерти Киев атакува кораби, свързани с Русия, за да покаже на Анкара цената на нейното бездействие.
За Украйна ударите по търговските маршрути са начин да бъдат ограничени руските приходи от петрол, с които се финансира войната. Ескалацията обаче излага на риск и самия украински износ.
Ударите стигат до прага на Румъния. Франция временно разположи там морски патрулен самолет, Европейската комисия обеща 70 милиона евро за морска сигурност, а Букурещ въвежда система за прогнозиране на движението на плаващи мини.
На източния бряг пряката военна опасност е по-малка, но Грузия се оказва в центъра на санкционната и логистичната битка. Разследвания показаха, че танкери от руския „сенчест флот“ изключват системите си за идентификация и подават фалшиви координати, за да доставят петрол през грузински пристанища. След европейските санкции рафинерията в Кулеви спря да преработва руски суров петрол и премина към доставки от Казахстан и Либия.
Черно море продължава да свързва пристанища, пазари и държави, но за хората на борда все по-често се превръща в опасна граница между поминъка и войната. А когато корабът отплава, най-важният въпрос вече не е какъв товар ще достави, а дали целият екипаж ще се върне у дома.
СНИМКА: Ройтерс
По публикацията работи: Силвия Петрова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!